1.10.2009 г., 15:54

Напук

657 0 0

Напук

 

 

Повече приятели, повече смях,

а телефонът тихо мълчи.

Да те потърся не посмях -

нали това са мойте мечти.

 

Виждам следите ти,

да ги оставиш не те спрях.

А аз да ги следвам ли -

още чувам твоя смях.

 

И изгубват се в тъмното,

в тишината на нощния град.

Стъпки безименни на непознат -

търсят окото на нашия страх.

 

Чашата с вино недопита стои,

цигара самотна в пепелника дими.

И стяга се примката -

души и души...

 

Спрете, не бързайте - още съм тук

утре ме чака нов ден.

Оставете тревогите и напук

чаши налейте и пийте със мен.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Миланова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...