23 янв. 2011 г., 00:30

Напук на света

956 0 9

Искам да избягам  със  тебе.

Някога.  Някъде  Просто така.

Отвъд пространството и времето.

Напук на  всички  правила!

 

Да ни прегърне вятърът-орисник

и страстно  да танцуваме с дъжда.

Хоризонтът да ни  бъде съдник.

Закрилник таен – блудната зора.

 

Със диви ручеи да ми се вричаш.

Със летен зной -  да ме желаеш.

С планинска чистота да ме обичаш.

Със чародейска страст да ме гадаеш…

 

 

Със бури дръзко да ме обладаваш,

с  порои в мене да  проникваш.

С пожари  мойта кръв да палиш.

Във птичи полети да  бликаш…

 

Нека   да   остана  със  тебе.

Винаги. Навсякъде. Напук на света.

Да бъда твоят   единствен жребий.

Да бъдеш моята единствена съдба…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...