30 мая 2015 г., 22:19  

Наранените хора

672 0 4

Наранените хора

Нараняваме много, нараняваме всеки, нараняват и нас.
Не прощаваме лесно, в наранените хора гордостта има власт.


Безразлична жестокост пали болка в очите, крием свойте сърца.
Съжаляваме после, ала гордо, под маски крием мъртви лица.


Съвършено играем най-страхливата роля. Наранихме се пак.
Кой с ръка ще посегне, камък първи да хвърли? Всеки станал е враг.


Безпощадна свирепост, гордо сяда на трона със отрова в ръка.
Колко пъти сме пили тази жлъчна отвара щом изгубим брега.


Наранените хора си заключват сърцата и без пламък горят.
Наранените хора - бледи сенки на обич, искат пак да летят.

Цвета Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах тази защита на онепревданите и наранените хора!Ангажиращо е това стихо и води до размисъл!Моитие поздравление за темата!
    Харесах и оценявам !Хубава и светла неделя,Цвета!!
  • Нека всеки останал сам със съвестта си си отговори как постъпва
    с другите! Длъжни сме да правим това, което искаме да получаваме.
    Заболява ли ни за ближния изпаднал в беда или тържествуваме от
    това.Нека всеки сам се отговори сам!
    Поздравление за актуалната тема и хубавата творба!
  • !!!
  • Хареса ми! Има нужда да се кажат в стихотворна форма тези истини за наранените и оскърбените - "бледи сенки на обич", които "искат пак да летят", както и за гневните мъстители.

    Поздрав и хубава неделя, Цвета!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...