Наранените хора
Наранените хора
Нараняваме много, нараняваме всеки, нараняват и нас.
Не прощаваме лесно, в наранените хора гордостта има власт.
Безразлична жестокост пали болка в очите, крием свойте сърца.
Съжаляваме после, ала гордо, под маски крием мъртви лица.
Съвършено играем най-страхливата роля. Наранихме се пак.
Кой с ръка ще посегне, камък първи да хвърли? Всеки станал е враг.
Безпощадна свирепост, гордо сяда на трона със отрова в ръка.
Колко пъти сме пили тази жлъчна отвара щом изгубим брега.
Наранените хора си заключват сърцата и без пламък горят.
Наранените хора - бледи сенки на обич, искат пак да летят.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Нека всеки останал сам със съвестта си си отговори как постъпва
с другите! Длъжни сме да правим това, което искаме да получаваме.
Заболява ли ни за ближния изпаднал в беда или тържествуваме от
това.Нека всеки сам се отговори сам!
Поздравление за актуалната тема и хубавата творба! -
!!!
-
Хареса ми! Има нужда да се кажат в стихотворна форма тези истини за наранените и оскърбените - "бледи сенки на обич", които "искат пак да летят", както и за гневните мъстители.
Поздрав и хубава неделя, Цвета!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Харесах и оценявам !Хубава и светла неделя,Цвета!!