Наранените хора
Наранените хора
Нараняваме много, нараняваме всеки, нараняват и нас.
Не прощаваме лесно, в наранените хора гордостта има власт.
Безразлична жестокост пали болка в очите, крием свойте сърца.
Съжаляваме после, ала гордо, под маски крием мъртви лица.
Съвършено играем най-страхливата роля. Наранихме се пак.
Кой с ръка ще посегне, камък първи да хвърли? Всеки станал е враг.
Безпощадна свирепост, гордо сяда на трона със отрова в ръка.
Колко пъти сме пили тази жлъчна отвара щом изгубим брега.
Наранените хора си заключват сърцата и без пламък горят.
Наранените хора - бледи сенки на обич, искат пак да летят.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
