Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
30.05.2015 г., 22:19 ч.  

Наранените хора 

  Поезия
495 0 4

Наранените хора

Нараняваме много, нараняваме всеки, нараняват и нас.
Не прощаваме лесно, в наранените хора гордостта има власт.


Безразлична жестокост пали болка в очите, крием свойте сърца.
Съжаляваме после, ала гордо, под маски крием мъртви лица.


Съвършено играем най-страхливата роля. Наранихме се пак.
Кой с ръка ще посегне, камък първи да хвърли? Всеки станал е враг.


Безпощадна свирепост, гордо сяда на трона със отрова в ръка.
Колко пъти сме пили тази жлъчна отвара щом изгубим брега.


Наранените хора си заключват сърцата и без пламък горят.
Наранените хора - бледи сенки на обич, искат пак да летят.

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах тази защита на онепревданите и наранените хора!Ангажиращо е това стихо и води до размисъл!Моитие поздравление за темата!
    Харесах и оценявам !Хубава и светла неделя,Цвета!!
  • Нека всеки останал сам със съвестта си си отговори как постъпва
    с другите! Длъжни сме да правим това, което искаме да получаваме.
    Заболява ли ни за ближния изпаднал в беда или тържествуваме от
    това.Нека всеки сам се отговори сам!
    Поздравление за актуалната тема и хубавата творба!
  • !!!
  • Хареса ми! Има нужда да се кажат в стихотворна форма тези истини за наранените и оскърбените - "бледи сенки на обич", които "искат пак да летят", както и за гневните мъстители.

    Поздрав и хубава неделя, Цвета!
Предложения
: ??:??