9 мая 2013 г., 12:50

Наранените сърца

615 0 3

От сините очи
отново стичат се сълзи.
Няма никой да ги спре,
няма на кого да се опре.
Седи сама в тъмнината,
край ще има ли тъгата?
Тя с нея свикна
и навярно я обикна.
Страх обаче няма
и за него място няма.
Наранените сърца се справят,
свикнали са винаги да стават.
Дори когато е сама,
винаги намира сили тя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • че пишеш като умен, буден седмокласник
  • изобщо нямам представа какво искате да кажете
  • в 7 клас те смятаха за гений нали?

    а ти сметна ли, че толкова години по-късно ...писането ти е трябвало да претърпи развитие?

    подсказка - става с четене

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...