Наранените сърца
613
0
3
От сините очи
отново стичат се сълзи.
Няма никой да ги спре,
няма на кого да се опре.
Седи сама в тъмнината,
край ще има ли тъгата?
Тя с нея свикна
и навярно я обикна.
Страх обаче няма
и за него място няма.
Наранените сърца се справят,
свикнали са винаги да стават.
Дори когато е сама,
винаги намира сили тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Христова Всички права запазени
