9.05.2013 г., 12:50 ч.

Наранените сърца 

  Поезия » Друга
498 0 3

От сините очи
отново стичат се сълзи.
Няма никой да ги спре,
няма на кого да се опре.
Седи сама в тъмнината,
край ще има ли тъгата?
Тя с нея свикна
и навярно я обикна.
Страх обаче няма
и за него място няма.
Наранените сърца се справят,
свикнали са винаги да стават.
Дори когато е сама,
винаги намира сили тя.

© Симона Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • че пишеш като умен, буден седмокласник
  • изобщо нямам представа какво искате да кажете
  • в 7 клас те смятаха за гений нали?

    а ти сметна ли, че толкова години по-късно ...писането ти е трябвало да претърпи развитие?

    подсказка - става с четене
Предложения
: ??:??