May 9, 2013, 12:50 PM

Наранените сърца

  Poetry » Other
612 0 3

От сините очи
отново стичат се сълзи.
Няма никой да ги спре,
няма на кого да се опре.
Седи сама в тъмнината,
край ще има ли тъгата?
Тя с нея свикна
и навярно я обикна.
Страх обаче няма
и за него място няма.
Наранените сърца се справят,
свикнали са винаги да стават.
Дори когато е сама,
винаги намира сили тя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • че пишеш като умен, буден седмокласник
  • изобщо нямам представа какво искате да кажете
  • в 7 клас те смятаха за гений нали?

    а ти сметна ли, че толкова години по-късно ...писането ти е трябвало да претърпи развитие?

    подсказка - става с четене

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...