9 may 2013, 12:50

Наранените сърца

  Poesía » Otra
611 0 3

От сините очи
отново стичат се сълзи.
Няма никой да ги спре,
няма на кого да се опре.
Седи сама в тъмнината,
край ще има ли тъгата?
Тя с нея свикна
и навярно я обикна.
Страх обаче няма
и за него място няма.
Наранените сърца се справят,
свикнали са винаги да стават.
Дори когато е сама,
винаги намира сили тя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • че пишеш като умен, буден седмокласник
  • изобщо нямам представа какво искате да кажете
  • в 7 клас те смятаха за гений нали?

    а ти сметна ли, че толкова години по-късно ...писането ти е трябвало да претърпи развитие?

    подсказка - става с четене

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...