10 апр. 2014 г., 16:57

Нарциси

628 1 4

Нарциси

 

 

Не знае никой, как

по тялото ми цъфват нарциси.

Когато сутрин пак

ме грейнат неговите ириси.

 

И ставам просто дъх,

щом с устни бавно той обира ги.

А пролетния лъх

в букетче цветно тайно сбира ги.

 

Но всички знаят, как

нощта облича ме в терзания.

И съм прозрачна чак,

обвита в техните ухания.

 

И трепвам всеки път,

когато палав вятър пръсва ги.

И всеки малък кът

над мен вали от тях и търся ги.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...