10.04.2014 г., 16:57

Нарциси

624 1 4

Нарциси

 

 

Не знае никой, как

по тялото ми цъфват нарциси.

Когато сутрин пак

ме грейнат неговите ириси.

 

И ставам просто дъх,

щом с устни бавно той обира ги.

А пролетния лъх

в букетче цветно тайно сбира ги.

 

Но всички знаят, как

нощта облича ме в терзания.

И съм прозрачна чак,

обвита в техните ухания.

 

И трепвам всеки път,

когато палав вятър пръсва ги.

И всеки малък кът

над мен вали от тях и търся ги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...