Нарциси
Не знае никой, как
по тялото ми цъфват нарциси.
Когато сутрин пак
ме грейнат неговите ириси.
И ставам просто дъх,
щом с устни бавно той обира ги.
А пролетния лъх
в букетче цветно тайно сбира ги.
Но всички знаят, как
нощта облича ме в терзания.
И съм прозрачна чак,
обвита в техните ухания.
И трепвам всеки път,
когато палав вятър пръсва ги.
И всеки малък кът
над мен вали от тях и търся ги.
© Светла Асенова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...