Нарциси
Не знае никой, как
по тялото ми цъфват нарциси.
Когато сутрин пак
ме грейнат неговите ириси.
И ставам просто дъх,
щом с устни бавно той обира ги.
А пролетния лъх
в букетче цветно тайно сбира ги.
Но всички знаят, как
нощта облича ме в терзания.
И съм прозрачна чак,
обвита в техните ухания.
И трепвам всеки път,
когато палав вятър пръсва ги.
И всеки малък кът
над мен вали от тях и търся ги.
© Светла Асенова All rights reserved.