Наречи ме любов и дай ми крила,
наречи ме диамант и дай ми блясък,
защото така се чувства жена
обсипана от ласки и поглед рязък.
Наречи ме кралица и дай ми любов,
наречи ме обич и дай ми огън –
покажи, че пари силно този зов,
нагорещен с топлината на пламнал въглен.
Дай ми крила! Наречи ме птица...
Дай ми блясък! Наречи ме звезда...
Кажи, че точно ти си моя рицар
и позволи ми да блестя!
Дай ми любов! Наречи ме богиня...
Дай ми огън! Наречи ме пламък...
Навлез в мъглата мътно сива,
поемайки камък след камък!
Вслушал се в моите думи,
ако изпълниш всичко това –
аз ще ти дам обич безумна,
но и ще бликна, като бурна река!
© Гергана Чолакова Все права защищены