Наричаха я Луна
636
0
0
Имаше някога една жена.
Наричаха я Луна,
незаменима красота,
слънчева като зора.
Наричаха я Луна,
грешна и изкусителна.
Наричаха я Луна,
красива и пленителна.
Със златно сърце
като на голямо дете,
като луна,
по-красива от зора.
Тя беше с мека душа,
приятелка добра,
като звезда по-ярка от деня,
като нощта тъй нежна.
Наричаха я Луна,
дете на дивата природа.
Наричаха я Луна
и моя тайнствена изгора.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Татяна Цвяткова Все права защищены
