Наричаха я Луна
635
0
0
Имаше някога една жена.
Наричаха я Луна,
незаменима красота,
слънчева като зора.
Наричаха я Луна,
грешна и изкусителна.
Наричаха я Луна,
красива и пленителна.
Със златно сърце
като на голямо дете,
като луна,
по-красива от зора.
Тя беше с мека душа,
приятелка добра,
като звезда по-ярка от деня,
като нощта тъй нежна.
Наричаха я Луна,
дете на дивата природа.
Наричаха я Луна
и моя тайнствена изгора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Цвяткова Всички права запазени
