18 янв. 2020 г., 23:36

Нарисувах с думи

726 0 2

НАРИСУВАХ С ДУМИ

 

Картина... сюрреалистична...
И Аз... А, коя съм Аз? -
Поезия песимистична...,
или оазис от атлас,
объркан, сбъркан, или ум полудял,
всичко в себе си да побере,
без да е разбрал,
че в себе си има само... едно сърце.
Как може да влезе в мислите, без шум,
на гения, на убиеца и на просяка,
дори във вселенския ум,
душата му да докосне.
Но докосне ли я, ще потрепери -
от ужас се сковава сърцето.
Как с юздите се удържат конете
на ръба -въртопни предели,
преди държави да полетят към пропастта,
постлана от разкол, бездушие и кърви?
Как хляба се разпределя в света -
по трошица пред загиване телесно,
но за „богопомазани“ глави -
да се насищат и пресищат е лесно.
Картина сюрреалистична...
Аз ли я нарисувах с думи...?
Но как да я направя оптимистична? -
В ушите ми свистят куршуми...

 

18 01 2017
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...