10 июн. 2005 г., 23:50

Нарисувай ме с любов!

1.5K 0 2

Нарисувай ми небе!

Под което да не мога да се скрия,

ефирно, нежно да ме люби в синьо.

Под което да не мога да избягам,

като дихание над пресъхнала пустиня.

 

Нарисувай ми море!

В което да се изгубя с поглед нежен,

по вълните му развихрени в унес да немея.

Море събрано в капка не изпита  вечност

и попътен вятър в платната да догонвам.

 

Нарисувай ми градина!

В която да се слея с цветовете на дъгата,

в ухание на рози и жасмин да ме докоснеш.

В нектара дъхав да съм цялата за тебе

да се разтворя поела невидим аромата.

 

Нарисувай ме с любов!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...