Нарисувай ме с любов!
Нарисувай ми небе!
Под което да не мога да се скрия,
ефирно, нежно да ме люби в синьо.
Под което да не мога да избягам,
като дихание над пресъхнала пустиня.
Нарисувай ми море!
В което да се изгубя с поглед нежен,
по вълните му развихрени в унес да немея.
Море събрано в капка не изпита вечност
и попътен вятър в платната да догонвам.
Нарисувай ми градина!
В която да се слея с цветовете на дъгата,
в ухание на рози и жасмин да ме докоснеш.
В нектара дъхав да съм цялата за тебе
да се разтворя поела невидим аромата.
Нарисувай ме с любов!
© Надя Вълканова All rights reserved.
