21 окт. 2008 г., 22:18

Нарисувай ми

845 0 3
Нарисувай ми, художнико, сълза
чиста като пролетна роса,
родена в дълбините на сърце,
узряла в душата на дете.
Събрала в себе спомени, мечти,
болки, по любови разпилени,
сълза пречистваща ми подари
да ме топли в дни студени.
Нарисувай ми, художнико, сълза,
очите ми забравиха да плачат,
душата и сърцето веч не страдат,
какво са чувства - те не ги познават.
Нарисувай ми, художнико, сълза,
една надежда ти ми подари,
да мога да я съзерцавам,
от пламъчето огън запали.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...