Нарисувай ми
чиста като пролетна роса,
родена в дълбините на сърце,
узряла в душата на дете.
Събрала в себе спомени, мечти,
болки, по любови разпилени,
сълза пречистваща ми подари
да ме топли в дни студени.
Нарисувай ми, художнико, сълза,
очите ми забравиха да плачат,
душата и сърцето веч не страдат,
какво са чувства - те не ги познават.
Нарисувай ми, художнико, сълза,
една надежда ти ми подари,
да мога да я съзерцавам,
от пламъчето огън запали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Стоянова Все права защищены
