21 окт. 2008 г., 22:18

Нарисувай ми

848 0 3
Нарисувай ми, художнико, сълза
чиста като пролетна роса,
родена в дълбините на сърце,
узряла в душата на дете.
Събрала в себе спомени, мечти,
болки, по любови разпилени,
сълза пречистваща ми подари
да ме топли в дни студени.
Нарисувай ми, художнико, сълза,
очите ми забравиха да плачат,
душата и сърцето веч не страдат,
какво са чувства - те не ги познават.
Нарисувай ми, художнико, сълза,
една надежда ти ми подари,
да мога да я съзерцавам,
от пламъчето огън запали.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...