27 сент. 2008 г., 12:30

Нарисувай ми, художнико!

3K 0 11

Нарисувай ми, художнико,
усмивка,
която тъгата да не може да изтрие.

Нарисувай ми, художнико,
сълза,
която злото от света да може да измие.

Нарисувай ми, художнико,
очи,
с които красотата да поглъщам.

Нарисувай ми, художнико,
ръце,
с които само тебе да прегръщам.

Нарисувай ми, художнико,
мечта,
с която да заспивам, а нощта да няма край за нас.

Нарисувай ми, художнико,
криле,
с които да долитам и да те гледам с часове в захлас.

Нарисувай ми, художнико,
душа,
в която водопади нежни си говорят с планината.

Нарисувай ми, художнико,
търпение,
с което да обагря дните си докрай в живота.


Нарисувай ми, художнико,
и после само ме обичай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...