Нарисувай ми, художнико,
усмивка,
която тъгата да не може да изтрие.
Нарисувай ми, художнико,
сълза,
която злото от света да може да измие.
Нарисувай ми, художнико,
очи,
с които красотата да поглъщам.
Нарисувай ми, художнико,
ръце,
с които само тебе да прегръщам.
Нарисувай ми, художнико,
мечта,
с която да заспивам, а нощта да няма край за нас.
Нарисувай ми, художнико,
криле,
с които да долитам и да те гледам с часове в захлас.
Нарисувай ми, художнико,
душа,
в която водопади нежни си говорят с планината.
Нарисувай ми, художнико,
търпение,
с което да обагря дните си докрай в живота.
Нарисувай ми, художнико,
и после само ме обичай!
© Красимира Колева Всички права запазени
Харесва ми как пишеш!!!
Поздрав!!!