27.09.2008 г., 12:30

Нарисувай ми, художнико!

3K 0 11

Нарисувай ми, художнико,
усмивка,
която тъгата да не може да изтрие.

Нарисувай ми, художнико,
сълза,
която злото от света да може да измие.

Нарисувай ми, художнико,
очи,
с които красотата да поглъщам.

Нарисувай ми, художнико,
ръце,
с които само тебе да прегръщам.

Нарисувай ми, художнико,
мечта,
с която да заспивам, а нощта да няма край за нас.

Нарисувай ми, художнико,
криле,
с които да долитам и да те гледам с часове в захлас.

Нарисувай ми, художнико,
душа,
в която водопади нежни си говорят с планината.

Нарисувай ми, художнико,
търпение,
с което да обагря дните си докрай в живота.


Нарисувай ми, художнико,
и после само ме обичай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...