Нарисувай на небето звезди,

за да можем по тях да четем за мечти,

Които са блеснали нейде сред мрака,

на някой - решил се цял живот да ги чака:

Да му бъдат дарени като цветен прашец -

да бъдат родени вчера и днес!

А после безименни да ги погребат,

там където потъват като фрегати -

Не един спомен от случки познати,

които просто във Забрава ще бъдат събрани -

За четящите ги под нощното, безкрайно небе,

което се гъне от вълните на звездно море,

Що се разлива далеч, много далеч,

сливащо се с други в океан от сребриста боя,

Събрал се във капка на родена от болка сълза -

спускаща се от всяка една изгоряла звезда:

И ако можеш - замени ти тези изтлели мечти

и на небето нарисувай нови звезди...