ГФСтоилов
183 результатов
Залеза си спомня, изгрева мечтае 🇧🇬
1.
Малко преди залез, когато вечерта плавно заменяше с по-меките си топли талази онази палещата убийственост на слънцето, хоризонта се насищаше с кървава мътилка в която поаленялата звезда плуваше призрачно, но устремено надолу. Пустинята потрепваше от рояците на медните отблясъци, хукнали по пясъци ...
Малко преди залез, когато вечерта плавно заменяше с по-меките си топли талази онази палещата убийственост на слънцето, хоризонта се насищаше с кървава мътилка в която поаленялата звезда плуваше призрачно, но устремено надолу. Пустинята потрепваше от рояците на медните отблясъци, хукнали по пясъци ...
229
Залезът е краят, изгревът начало 🌐
1.
Потрепване.
Опит да останеш.
Дишане – издишане...
Следва дълбока бездна от покой. ...
Потрепване.
Опит да останеш.
Дишане – издишане...
Следва дълбока бездна от покой. ...
442
1
1
Усмивките са нещо толкова човешко 🇧🇬
Всички гледаха в захлас към спускащите се от небесата водопади светлини, преливащи един в друг, разделяйки се на потоци, сливайки и разплитайки се на множество нишки от познати или невиждани тонове и гами на цветовете – атмосферата на планетата караше лъчите на слънцето ѝ да се разграждат и преминав ...
503
Свят без очи 🇧🇬
1.
Матео гледаше в нищото насреща, но очите му не можеха да се фокусират на никакъв обект пред тях:
Не виждаше лицата на стоящите около него, на идващите и отиващите си, нито цветовете на шарените опаковки на напитките и различните храни в хладилните витрини на няколкото автомата за самообслужване; ...
Матео гледаше в нищото насреща, но очите му не можеха да се фокусират на никакъв обект пред тях:
Не виждаше лицата на стоящите около него, на идващите и отиващите си, нито цветовете на шарените опаковки на напитките и различните храни в хладилните витрини на няколкото автомата за самообслужване; ...
690
1
1
Нищо друго, освен малко повече време 🇧🇬
„Какво е времето – нещо, което преминава без да обръща никакво внимание на човек, но човек отдава цялото внимание на живота си, докато брои как то го подминава.”
1.
Айдън чакаше влака си за града.
Големият часовник смени цифрите си и показа, че е седем - има около час път за да може да бъде точно в ...
1.
Айдън чакаше влака си за града.
Големият часовник смени цифрите си и показа, че е седем - има около час път за да може да бъде точно в ...
657
3
Вълшебство 🇧🇬
Вървеше Матео по пътя с такава лекота, та му идеше да литне, докато се усмихваше на извисилите се над него от едната му страна, скоро разлистили се, млади дървета, също и на онези, от другата, столетните и вечнозелени - а цялата гора пееше с множеството си гласове, прихванала от ведростта на минаващ ...
1.2K
На брега на безкрайността 🇧🇬
Ехо нарочно вървеше по хребета на дюните - така виждаше морето под тях като една равнина, стигаща чак до далечния хоризонт, сега изсветлял в точката си на сливане между водата и небето.
Ветрецът се закачаше с покачена на дюните, като развяваше краищата на дрехите и игриво разпиляваше косите ѝ, успел ...
Ветрецът се закачаше с покачена на дюните, като развяваше краищата на дрехите и игриво разпиляваше косите ѝ, успел ...
641
1
1
Сърца в пламъци 🇧🇬
1.
Ехо гледаше към небето по което нощта бе разсипала звезди с цялата си щедрост.
Излезе на терасата на една от кулите на замъка, промъквайки се покрай дълбоко спящия стражник на стълбището, много внимателно отвори резбованата врата, за да не скръцне предателски, и се озова под трепкащите над нея бе ...
Ехо гледаше към небето по което нощта бе разсипала звезди с цялата си щедрост.
Излезе на терасата на една от кулите на замъка, промъквайки се покрай дълбоко спящия стражник на стълбището, много внимателно отвори резбованата врата, за да не скръцне предателски, и се озова под трепкащите над нея бе ...
792
Сънува ли дъгата нови цветове 🇧🇬
Ехо цяла седмица чакаше този дъжд, защото остана съвсем без никакви цветове, а бе започнала да тъче нова постеля и щом първите капки се откъснаха от пътуващите днес на север меки, светлосиви облаци, нарами цветоуловителя и забърза към реката.
Стигна до големия водопад точно навреме - лъчите на лятно ...
Стигна до големия водопад точно навреме - лъчите на лятно ...
630
1
По-ярки от хиляда слънца 🇧🇬
„Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете.“
/Бхагавад гита; Робърт Опенхаймер/
1.
Вятъра дойде и леко докосна страните на Акира*, в езерото няколко лилии се раздвижиха и листата им се завъртяха във водния си танц. Клоните на върбите задраскаха по равната до този миг повърхност и покриха ...
/Бхагавад гита; Робърт Опенхаймер/
1.
Вятъра дойде и леко докосна страните на Акира*, в езерото няколко лилии се раздвижиха и листата им се завъртяха във водния си танц. Клоните на върбите задраскаха по равната до този миг повърхност и покриха ...
555
Една секунда е вечност 🇧🇬
Всички в контролната зала бяха в очакване на отговор от астрокомпютъра, който притеснително мълчеше и повишаваше минута след минута напрежението в екипажа.
Отдавна трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, също така какво се е случило и как могат да се измъкнат по-бързо ...
Отдавна трябваше да им даде точните координати за местонахождението на кораба, също така какво се е случило и как могат да се измъкнат по-бързо ...
609
Полет 🇧🇬
С появяването на космическия кораб, отекна силен гръм, разтърсил околните голи скали и раздвижил пясъчната пустиня под тях - корпусът му потрепери няколко пъти и със заглъхването му остана неподвижен като призрачен силует насред покрилата го тъмнина.
Нямаше никакво светило над натрошеният на прашинк ...
Нямаше никакво светило над натрошеният на прашинк ...
573
1
Ехото от нашите следи 🇧🇬
1.
Ясмин обичаше да бъде край морето и винаги когато имаше възможност да стигне до него, отиваше – за ден, два или седмица. Сега вървеше отново по брега му, просто така, без да бърза, следвайки ивицата след последното оттегляне на водата, оставила на вятъра да разпилява косите ѝ, черни като усещания ...
Ясмин обичаше да бъде край морето и винаги когато имаше възможност да стигне до него, отиваше – за ден, два или седмица. Сега вървеше отново по брега му, просто така, без да бърза, следвайки ивицата след последното оттегляне на водата, оставила на вятъра да разпилява косите ѝ, черни като усещания ...
665
1
Кървав е пътят към дома 🇧🇬
Океан – голям и безкраен, над него друга една безкрайност – небето, каращо вълните да танцуват отразените в тях звезди.
Моряка се подпираше на кормилото на лодката. Бе заспал отново и сънуваше как се носи в тези небеса - не знаеше дали лети или плува сред тях, просто усещане лекота и свобода, онази ...
Моряка се подпираше на кормилото на лодката. Бе заспал отново и сънуваше как се носи в тези небеса - не знаеше дали лети или плува сред тях, просто усещане лекота и свобода, онази ...
937
1
Цветовете на любовта 🇧🇬
1.
Имението Старфийлд беше сгушено между хълмовете, границите му с другите, много по-обширни и по-известни съседни владения. Възвишенията го прикриваха от минаващите пътници, които дори не предполагаха, че зад тях живеят хора.
Старфийлд нямаше претенции да бъде важна част от областта, скромното му с ...
Имението Старфийлд беше сгушено между хълмовете, границите му с другите, много по-обширни и по-известни съседни владения. Възвишенията го прикриваха от минаващите пътници, които дори не предполагаха, че зад тях живеят хора.
Старфийлд нямаше претенции да бъде важна част от областта, скромното му с ...
729
„Остани с мен“ 🇧🇬
Когато вечерта дойде със своите тихи стъпки и сенките, криещи се от деня, започваха да нарастват като формите на приказни чудовища, Ясмин отвори прозореца на малкия си апартамент, леко открехна и входната врата, легна и се заслуша в звуците на вечерта и в гласовете, различни, съвсем непознати, но в ...
1K
1
Спирка насред нищото 🇧🇬
Ясмин седеше на малка маса в заведението на гарата, което предлагаше храна и топлина на пътниците в студените нощи като тази. От другата страна минаваше междуградския път, осветен от дълга редица улични лампи, но рядко пресичан от някой окъснял и бързащ да се прибере в градчето, намиращо се на по-ма ...
576
Никога повече 🇧🇬
В заведението беше тихо и спокойно, обичайно за този час на ранния следобед в който Ясмин обичаше да идва. Мястото не бе като онези шумни и претъпкани барове в центъра, намираше се в малка уличка с дълга редица от липи. Сградата над него криеше душите на живеещите зад тухлени стени и понякога някой ...
631
1
Другия свят 🇧🇬
Стъпваше леко по пътеката и не усещаше почвата под себе си. Чувство, като това, че пропада в пропаст, но пропастта се оказа над нея - небето. Гледаше ятата от облаци как се разпиляваха в безкрая му и летеше сред тях.
Дали наистина можем да виждаме, чуваме и усещаме всичко това, което ни заобикаля – ...
Дали наистина можем да виждаме, чуваме и усещаме всичко това, което ни заобикаля – ...
897
Седмият ден след седмия ден... 🇧🇬
Те се обичаха точно една единствена седмица, която започнаха като всяко начало с плам и бързо се разгоряха в страстта на всичките познати им пози, а думите им бяха ароматно постлани с обещания, красиви като цветовете на пепел от рози. Времето им стигаше да го правят по няколко пъти, после вечер засп ...
1.2K
8
Бездната 🇧🇬
Ехо за малко да изпусне асансьора. В последния момент протегна ръката си и лъчите на сензора я засякоха и спряха плъзгащите се врати. С характерния си мек шепот се отвориха гостоприемно и тя влезе в просторната кабина.
Все още задъхана от бързането по дългия коридор на шестедесет и шестия етаж на ше ...
Все още задъхана от бързането по дългия коридор на шестедесет и шестия етаж на ше ...
628
2
Нека станем време 🇧🇬
„И смъртта, най-последен враг и тя ще бъде унищожена...”
/Първо послание към Коринтяни 15:26/
Стъпвайки тежко по напуканата глинеста почва, Алтар се приближи до всъдехода, едва мъкнейки големия къртач и когато стигна до него го закачи на мястото му в каросерията. После бавно се качи в кабината и най ...
/Първо послание към Коринтяни 15:26/
Стъпвайки тежко по напуканата глинеста почва, Алтар се приближи до всъдехода, едва мъкнейки големия къртач и когато стигна до него го закачи на мястото му в каросерията. После бавно се качи в кабината и най ...
1.1K
1
1
