fervor (fervor)
58 2063
26 нояб. 2011 г., 09:16

Наркоман 

  Поэзия » Другая
721 0 5

Наркоман

 

 

 

 Навън е мрачно и студено,

спуска се мъгла,

стоиш на ъгъла край улицата,

зареден с игла в ръка.

 Лицето ти е пребледняло,

тялото бленува своя миг,

в който ще се зареди отново

с поредната си доза наркотик.

 Пристягаш си бавно ръката,

път да намериш към плътта,

изпод старите белези от иглата

да доставиш  на душата лека.

 Бавно се отпускаш,

да се влее в теб смъртта,

изчезнала е  вече   болката,

проправила е път на сладостта!

 Тялото е във възбуда,

душата ти в екстаз,

не чувстваш нежност,  грубост,

едва до  следващия път.

 Когато жаден, сгушен

край ъгъла на улицата пак,

ще молиш за поредната си  доза,

зареден с игла в ръка!

© fervor Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много истинско! Поздрав.
  • Сензитивна към човешките проблеми,точна при пресъздаването им е поезията ти!
  • Браво!Поздравявам Ви!Такава поезия трябва да намира широка гласност,достъп до повече хора,че е страшно това,което случва край нас!
  • Чета и мрачната картина е пред очите ми! Изключително реалистично! Браво!
  • Още едно послание от теб,след ,,Катастрофа''и ,,Домашно насилие'' ти създаде ,,Наркоман''.Възхищавам ти се,че обръщаш особено внимание на житейските проблеми и ги пресъздаваш в красив стих!Поздравления!
Предложения
: ??:??