Наркоман
Наркоман
Навън е мрачно и студено,
спуска се мъгла,
стоиш на ъгъла край улицата,
зареден с игла в ръка.
Лицето ти е пребледняло,
тялото бленува своя миг,
в който ще се зареди отново
с поредната си доза наркотик.
Пристягаш си бавно ръката,
път да намериш към плътта,
изпод старите белези от иглата
да доставиш на душата лека.
Бавно се отпускаш,
да се влее в теб смъртта,
изчезнала е вече болката,
проправила е път на сладостта!
Тялото е във възбуда,
душата ти в екстаз,
не чувстваш нежност, грубост,
едва до следващия път.
Когато жаден, сгушен
край ъгъла на улицата пак,
ще молиш за поредната си доза,
зареден с игла в ръка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© fervor Всички права запазени
