4 июн. 2007 г., 09:44

Наркообречена

Поэзия

858 0 8

Сиво се процежда през пръстите...
СИВО
Дните и нощите бавно изпива!

Горещи слани пепелеят по
МИГЛИТЕ
Напускат я бавно, мъчително силите!

Крадци във душата й. Неми
КРАДЦИ...
И падат в очите й мъртви звезди!

Животът процежда се глухо през
ДВЕРИТЕ...
С последни усилия дупчи си вените...
........................................

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

twinset (Икабод Крейн)

Хероинът е като заем от евреин--накрая само взима!това е шега , да не вземете да ме заклеймявате като расистА за стихотворението ти имам чувството , че някакво мъничко човече е влязло в нечия глава и разказва от вътре какво вижда навън!ръкопляс

2007-06-10T12:37:29+03:00
nikolaidragiev (Николай Драгиев)

Впечатлявящо!

2007-06-05T14:34:53+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздравления,мила Креми!

2007-06-04T16:19:55+03:00
Na-aN (Милена)

Разтърсващо.Много сила притежаваш!

2007-06-04T13:10:38+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Боже,колко тъжно и хубаво!

2007-06-04T10:34:35+03:00