Наркообречена
СИВО
Дните и нощите бавно изпива!
Горещи слани пепелеят по
МИГЛИТЕ
Напускат я бавно, мъчително силите!
Крадци във душата й. Неми
КРАДЦИ...
И падат в очите й мъртви звезди!
Животът процежда се глухо през
ДВЕРИТЕ...
С последни усилия дупчи си вените...
........................................
© Катя All rights reserved.
това е шега , да не вземете да ме заклеймявате като расист
А за стихотворението ти имам чувството , че някакво мъничко човече е влязло в нечия глава и разказва от вътре какво вижда навън!ръкопляс