Наркотикът убива душата
Събуди ме...! Алекс, чуваш ли,
какво се случи исках аз да разбера,
на друго място сме, не виждаш ли?!
Уплашена, не спирах да крещя.
Всичко изглежда ми различно -
форма, цвят и гласове...
Какво се случва, помогни ми,
усещам как оставам без сърце...
Безпомощно в ръцете ти треперех,
съзнанието ми на две се раздели,
съжалявах и признавам - сбърках,
но късно беше за сълзи...
Уплашена съм, това не е реалност,
силната съм, но не сега
как така попаднах в чужд за мене свят
и молех се да има връщане назад.
Искам в моя ден да има отново светлина,
докога ще се боря със сраха,
мракът ме изпълва отново с тъга,
бавно, ден след ден умирам в самота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велина Все права защищены
