Събуди ме...! Алекс, чуваш ли,
какво се случи исках аз да разбера,
на друго място сме, не виждаш ли?!
Уплашена, не спирах да крещя.
Всичко изглежда ми различно -
форма, цвят и гласове...
Какво се случва, помогни ми,
усещам как оставам без сърце...
Безпомощно в ръцете ти треперех,
съзнанието ми на две се раздели,
съжалявах и признавам - сбърках,
но късно беше за сълзи...
Уплашена съм, това не е реалност,
силната съм, но не сега
как така попаднах в чужд за мене свят
и молех се да има връщане назад.
Искам в моя ден да има отново светлина,
докога ще се боря със сраха,
мракът ме изпълва отново с тъга,
бавно, ден след ден умирам в самота.
© Велина Все права защищены