22 мар. 2018 г., 15:32

Наркоза

861 1 4

 

НАРКОЗА

    на Кирил Христов

 

 

Отпий от чашата ѝ женска нежност,

за да избухне в теб копнеж и страст...

Пияна от емоции безбрежност

ще те погълне в страшната си власт.

 

И пием, пием всички до забрава,

до сетен миг от крехкия живот!

У всеки мъж след пиршество остава

от нежното пиянство „тежък” плод.

 

Жените са пиянство за мъжете –

коварство от любов и красота...

Но без жените може ли, кажете,

да се спаси със виното света?!

 

„Жени и вино, вино и жени...” –

в живота няма по-всевластна дрога!

И тръгваме към своя Ад сами,

с „предчувствие”, че тръгваме към Бога!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Ангелов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Все под такава наркоза да си, не под друга! Поздрави!
  • Великолепно е,че ни напомни за един от най-големите български поети - Кирил Христов и неговия безценен бисер "Жени и вино, вино и жени"! Браво! С огромно удоволствие чета работи на хора, които познават високата, истинската българска литература!
  • Много хубаво...коктейла от вино и жена е сладка отрова...
  • Великолепно изпълнение! Особено финала се запечатва. С такъв Бог, каквото си посадиш - такова жънеш. Поздравления!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...