22.03.2018 г., 15:32

Наркоза

859 1 4

 

НАРКОЗА

    на Кирил Христов

 

 

Отпий от чашата ѝ женска нежност,

за да избухне в теб копнеж и страст...

Пияна от емоции безбрежност

ще те погълне в страшната си власт.

 

И пием, пием всички до забрава,

до сетен миг от крехкия живот!

У всеки мъж след пиршество остава

от нежното пиянство „тежък” плод.

 

Жените са пиянство за мъжете –

коварство от любов и красота...

Но без жените може ли, кажете,

да се спаси със виното света?!

 

„Жени и вино, вино и жени...” –

в живота няма по-всевластна дрога!

И тръгваме към своя Ад сами,

с „предчувствие”, че тръгваме към Бога!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Все под такава наркоза да си, не под друга! Поздрави!
  • Великолепно е,че ни напомни за един от най-големите български поети - Кирил Христов и неговия безценен бисер "Жени и вино, вино и жени"! Браво! С огромно удоволствие чета работи на хора, които познават високата, истинската българска литература!
  • Много хубаво...коктейла от вино и жена е сладка отрова...
  • Великолепно изпълнение! Особено финала се запечатва. С такъв Бог, каквото си посадиш - такова жънеш. Поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...