Нарочна среща
Нарочна среща след години.
Градът познат е от преди.
Седим във кафенето шумно.
Неловко е в началото. Мълчим.
Разказваш после патилата си -
служебни битки, изневери, самота...
Децата ни пораснаха, приятелю,
утихна бавно и страстта.
Маркирам тихо мойто време -
тъгата, скуката и любовта...
Все още чакам оня шанс последен -
залъгвах се, залитах, оцелях.
Сега ще тръгвам. Застоях се.
Ръцете ми - отпуснати - лежат във скута.
Да те погаля исках... Не посмях обаче.
Дали на тръгване ще те целуна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иванка Гичева Все права защищены
