Нарочна среща след години. Градът познат е от преди. Седим във кафенето шумно. Неловко е в началото. Мълчим. Разказваш после патилата си - служебни битки, изневери, самота... Децата ни пораснаха, приятелю, утихна бавно и страстта. Маркирам тихо мойто време - тъгата, скуката и любовта... Все още чакам оня шанс последен - залъгвах се, залитах, оцелях. Сега ще тръгвам. Застоях се. Ръцете ми - отпуснати - лежат във скута. Да те погаля исках... Не посмях обаче. Дали на тръгване ще те целуна...
Познато чувство, мила Ваня.Прекрасен стих, докосващ и парещ.
Точно затова написах "Разум и чувства", които се борят вътре в нас.
Приятно е , на тези години да изпитваме любовта,но.....
Прочети моите стихове-"Закъсняла любов" и "Добре дошла моя любов".
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.