Jun 12, 2008, 9:07 AM

Нарочна среща

  Poetry
974 0 29


Нарочна среща след години.
Градът познат е от преди.
Седим във кафенето шумно.
Неловко е в началото. Мълчим.
Разказваш после патилата си -
служебни битки, изневери, самота...
Децата ни пораснаха, приятелю,
утихна бавно и страстта.
Маркирам тихо мойто време -
тъгата, скуката и любовта...
Все още чакам оня шанс последен -
залъгвах се, залитах, оцелях.
Сега ще тръгвам. Застоях се.
Ръцете ми - отпуснати - лежат във скута.
Да те погаля исках... Не посмях обаче.
Дали на тръгване ще те целуна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Гичева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...