Нарочна среща
Нарочна среща след години.
Градът познат е от преди.
Седим във кафенето шумно.
Неловко е в началото. Мълчим.
Разказваш после патилата си -
служебни битки, изневери, самота...
Децата ни пораснаха, приятелю,
утихна бавно и страстта.
Маркирам тихо мойто време -
тъгата, скуката и любовта...
Все още чакам оня шанс последен -
залъгвах се, залитах, оцелях.
Сега ще тръгвам. Застоях се.
Ръцете ми - отпуснати - лежат във скута.
Да те погаля исках... Не посмях обаче.
Дали на тръгване ще те целуна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
