21 февр. 2023 г., 06:37

Народе????

601 1 0

 

Ще се сверя на три без десет!
И въпреки, че три са те,
аз знам, че пак ще ме обесят...
И нямам вече бесове. 

 

Така е писано да стане!
Как исках други времена...
Попаднах в няколко капана,
но изпълзях във вечността. 

 

Сега ме слагат на портрети,
а под портретите - печал....
Сърните? Те са в стиховете
и пият в дирите от кал... 

 

Знамето ли? То се вее
и миналото си, кълне!
Студено е, а някой пее...
Друг пък, гласове чете.... 

 

Аз покорих безбройни урви,
за да докажа на света,
че свободата не е в урни,
а свободата е в честта... 

 

Добре, че виснах на въжето,
за да не виждам тоя свят.
Гърмя от мъка по небето...
Пожертвах се ужасно млад... 

 

А сякаш времето е спряло
и пак беснеят зверове...
Народе???? - питах огледалото,
което ще ме предаде... 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...