Ще се сверя на три без десет!
И въпреки, че три са те,
аз знам, че пак ще ме обесят...
И нямам вече бесове. 

Така е писано да стане!
Как исках други времена...
Попаднах в няколко капана,
но изпълзях във вечността. 

Сега ме слагат на портрети,
а под портретите - печал....
Сърните? Те са в стиховете
и пият в дирите от кал... 

Знамето ли? То се вее
и миналото си, кълне!
Студено е, а някой пее...
Друг пък, гласове чете.... 

Аз покорих безбройни урви,
за да докажа на света,
че свободата не е в урни,
а свободата е в честта... 

Добре, че виснах на въжето,
за да не виждам тоя свят.
Гърмя от мъка по небето...
Пожертвах се ужасно млад... 

А сякаш времето е спряло
и пак беснеят зверове...
Народе???? - питах огледалото,
което ще ме предаде...