Тя, песента народна, излиза от душа,
от душата на българина и е с ритъма,
за любов и мъка, песен с усмивка и тъга,
той я пее на маса вечер у дома с рода.
А най обича той песента за войводата,
за закрилника му, бореца за свобода.
С усмивка запява и с чаша вино в ръка
и спомня на челядта за историята българска.
А народа ни увековечи героите си в песента,
за борците за неговата българската свобода.
И останаха песните и се пеят от душа сега,
от стари и младите българи с гордост и тъга!
Сега народа ни песни нови за жалост не пее,
той се бори с трудностите в живота, не се смее.
Няма ги вече истинските герой от някога,
никой днес не заслужи на народа Песента!
© Валентин Миленов Все права защищены