Народната песен

Тя, песента народна, излиза от душа,

от душата на българина и е с ритъма,

за любов и мъка, песен с усмивка и тъга,

той я пее на маса вечер у дома с рода.

А най обича той песента за войводата,

за закрилника му, бореца за свобода.

С усмивка запява и с чаша вино в ръка

и спомня на челядта за историята българска.

А народа ни увековечи героите си в песента,

за борците за неговата българската свобода.

И останаха песните и се пеят от душа сега,

от стари и младите българи с гордост и тъга!

Сега народа ни песни нови за жалост не пее,

той се бори с трудностите в живота, не се смее.

Няма ги вече истинските герой от някога,

никой днес не заслужи на народа Песента!