5 июн. 2010 г., 10:25

Народът ни...

615 0 0

 

Народът ни е глутница вълци...

Примрял от глад, ръмжи,

зъби ти се,

със залепнал за гърба стомах.

Готов дори децата си да изяде...

Всеки драпа със зъби и нокти

нагоре, на върха да е

и важи принципа:

„Прееби другарче!”

 

Народът ни няма деца!

Дванадесетгодишни момиченца

са в мерцедеса на чичко-паричко.

Чукат се за пробити капачки

и казват: „Ние сме,

ние сме новото поколение!”

ОПАЗИЛ НИ ГОСПОД!

Момченцата вече не крадат

от цигарите на татковците си.

Купуват си тревица,

„тузарите” (колко смешно звучи)

се хвалят, че могат да шмъркат...

„Ние сме новото поколение!”

И ГОСПОД НЯМА ДА НИ ПОМОГНЕ...

 

Народът ни бавно умира...

Седмокласник вади пистолет на даскал...

„Ще ти пръсна канчето, ма”

Закърнява,

деградира,

затъпява...

За морал и ценностна система

и дума не може да става.

(НЕ СТАВА САМО С МОЛИТВИ)

Срам ме е от (по-голяма част от) младото поколение...

Животът ни прави сурови, жестоки,

но и издръжливи на удари.

Нека поне се възползваме от това,

което е успял да ни даде...

Народът ни си отива,

загива и не може да спре!

Нека му помогнем да диша...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....