Народът ни е глутница вълци...

Примрял от глад, ръмжи,

зъби ти се,

със залепнал за гърба стомах.

Готов дори децата си да изяде...

Всеки драпа със зъби и нокти

нагоре, на върха да е

и важи принципа:

„Прееби другарче!”

Народът ни няма деца!

Дванадесетгодишни момиченца

са в мерцедеса на чичко-паричко.

Чукат се за пробити капачки

и казват: „Ние сме,

ние сме новото поколение!”

ОПАЗИЛ НИ ГОСПОД!

Момченцата вече не крадат

от цигарите на татковците си.

Купуват си тревица,

„тузарите” (колко смешно звучи)

се хвалят, че могат да шмъркат...

„Ние сме новото поколение!”

И ГОСПОД НЯМА ДА НИ ПОМОГНЕ...

Народът ни бавно умира...

Седмокласник вади пистолет на даскал...

„Ще ти пръсна канчето, ма”

Закърнява,

деградира,

затъпява...

За морал и ценностна система

и дума не може да става.

(НЕ СТАВА САМО С МОЛИТВИ)

Срам ме е от (по-голяма част от) младото поколение...

Животът ни прави сурови, жестоки,

но и издръжливи на удари.

Нека поне се възползваме от това,

което е успял да ни даде...

Народът ни си отива,

загива и не може да спре!

Нека му помогнем да диша...