Насаме с Адам
(монолог на Ева)
Реброто ти липсва, така ли, Адаме?
Е, ето ме, тук съм. Вземи ме!
Стискай силно, не бой се, ще мине,
дори белег от теб да остане.
А сега как е? Запълни ли мястото,
което някак празно зееше
и болеше, когато се смееше?
Всъщност, лявото ли бе или дясното?
Май и ти не знаеш кое. Аз да реша?
Караш ме да се смея, Адаме!
Как ребро да знае къде да застане?
Я пусни ме навън, че пак ще сгреша.
Ако е речено, при теб ще се върна.
Ще ти остане празно, ледено,
ще ти остане болка, междуребрена,
но знаеш, че ме има и ще те прегърна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Весислава Савова Все права защищены
Какво по-хубаво от една усмивка? Сигурно - две. 
