rarebird (Весислава Савова)
213 1794
18.12.2009 г., 9:22 ч.

Насаме с Адам 

  Поезия
992 0 11

                         (монолог на Ева)


Реброто ти липсва, така ли, Адаме?
Е, ето ме, тук съм. Вземи ме!
Стискай силно, не бой се, ще мине,
дори белег от теб да остане.

А сега как е? Запълни ли мястото,
което някак празно зееше
и болеше, когато се смееше?
Всъщност, лявото ли бе или дясното?

Май и ти не знаеш кое. Аз да реша?
Караш ме да се смея, Адаме!
Как ребро да знае къде да застане?
Я пусни ме навън, че пак ще сгреша.

Ако е речено, при теб ще се върна.
Ще ти остане празно, ледено,
ще ти остане болка, междуребрена,
но знаеш, че ме има и ще те прегърна.

© Весислава Савова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??