13 мая 2014 г., 22:01

Насаме със себе си № 12 /поема/

677 0 1

12//    ПРЕОСМИСЛЯНЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ


До днеска бях със нещо ангажиран.
Не съм стоял със скръстени ръце.
За празнодумците не съм лобирал.
На всичко съм се радвал от сърце!

Не съм ли писал нещичко в лаптопа,
не се ли боря с мойте стихове,
дъската ми от ритъм  щом не  тропа,
то аз не съм във мойте светове!

След Пенсията, с Музата общувам.
И тя стикова  времето си с мен...
А медицината край мен кротува,
защото съм от нещо вдъхновен!

Забързан съм, че малко ми остава...
Годините на пръстите броя!
Готов съм да получа малко слава!
Очаквам просто да ме оценят!

До скоро пишех...И не публикувах!
Но вече гледам да се осветя!
До днеска само с себе си общувах,
а днеска искам да ме прочетат...
   10.04.2014г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...