13 мая 2014 г., 22:01

Насаме със себе си № 12 /поема/

683 0 1

12//    ПРЕОСМИСЛЯНЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ


До днеска бях със нещо ангажиран.
Не съм стоял със скръстени ръце.
За празнодумците не съм лобирал.
На всичко съм се радвал от сърце!

Не съм ли писал нещичко в лаптопа,
не се ли боря с мойте стихове,
дъската ми от ритъм  щом не  тропа,
то аз не съм във мойте светове!

След Пенсията, с Музата общувам.
И тя стикова  времето си с мен...
А медицината край мен кротува,
защото съм от нещо вдъхновен!

Забързан съм, че малко ми остава...
Годините на пръстите броя!
Готов съм да получа малко слава!
Очаквам просто да ме оценят!

До скоро пишех...И не публикувах!
Но вече гледам да се осветя!
До днеска само с себе си общувах,
а днеска искам да ме прочетат...
   10.04.2014г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....