May 13, 2014, 10:01 PM

Насаме със себе си № 12 /поема/

681 0 1

12//    ПРЕОСМИСЛЯНЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ


До днеска бях със нещо ангажиран.
Не съм стоял със скръстени ръце.
За празнодумците не съм лобирал.
На всичко съм се радвал от сърце!

Не съм ли писал нещичко в лаптопа,
не се ли боря с мойте стихове,
дъската ми от ритъм  щом не  тропа,
то аз не съм във мойте светове!

След Пенсията, с Музата общувам.
И тя стикова  времето си с мен...
А медицината край мен кротува,
защото съм от нещо вдъхновен!

Забързан съм, че малко ми остава...
Годините на пръстите броя!
Готов съм да получа малко слава!
Очаквам просто да ме оценят!

До скоро пишех...И не публикувах!
Но вече гледам да се осветя!
До днеска само с себе си общувах,
а днеска искам да ме прочетат...
   10.04.2014г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...