May 13, 2014, 10:01 PM

Насаме със себе си № 12 /поема/

675 0 1

12//    ПРЕОСМИСЛЯНЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ


До днеска бях със нещо ангажиран.
Не съм стоял със скръстени ръце.
За празнодумците не съм лобирал.
На всичко съм се радвал от сърце!

Не съм ли писал нещичко в лаптопа,
не се ли боря с мойте стихове,
дъската ми от ритъм  щом не  тропа,
то аз не съм във мойте светове!

След Пенсията, с Музата общувам.
И тя стикова  времето си с мен...
А медицината край мен кротува,
защото съм от нещо вдъхновен!

Забързан съм, че малко ми остава...
Годините на пръстите броя!
Готов съм да получа малко слава!
Очаквам просто да ме оценят!

До скоро пишех...И не публикувах!
Но вече гледам да се осветя!
До днеска само с себе си общувах,
а днеска искам да ме прочетат...
   10.04.2014г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...