14 дек. 2010 г., 21:29

Наш Марко

990 0 27

Отвори Марко устата

и реч изнесе богата.

Пуякът изду се страшен,

Славеят хвръкна подплашен.

Наш Марко се тъй прехласна –

чак с опашка Петльо плясна,

че дойде да го поклъвне,

да го сепне, да го върне

здраво стъпил на земята,

без опашка да подмята.

Но Марко голям певец е

 и най-важен хубавец е,

че е талант се познава –

другите той не признава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, Рали, хич и не се съмнявай, че наш Марко може да прореве и ритмично!
  • Да, супер, обаче ще съм откровена!!! Ритъмът се губи... и чувството (заради ритъмът) също... Не се сърди!
  • Така е, Вилдан. "Наш Марко" е басня за големи деца и възрастни.
  • Става и за възрастни!
  • Благодаря, Водолея! Навсякъде се перчи и изявява този наш Марко, а Славеят си е скромен и трудно издържа да вирее там, където процъфтява магарешкият талант. Това е едната страна, а има и много други аспекти за разглеждане и анализиране. По-скоро е басня за големи деца, а някои от коментиращите мислят, че е и за деца, и за възрастни.
    Ти си майстор на детски произведения и много ме радва, че ти е допаднал "Наш Марко"!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...