14 дек. 2010 г., 21:29

Наш Марко

995 0 27

Отвори Марко устата

и реч изнесе богата.

Пуякът изду се страшен,

Славеят хвръкна подплашен.

Наш Марко се тъй прехласна –

чак с опашка Петльо плясна,

че дойде да го поклъвне,

да го сепне, да го върне

здраво стъпил на земята,

без опашка да подмята.

Но Марко голям певец е

 и най-важен хубавец е,

че е талант се познава –

другите той не признава!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, Рали, хич и не се съмнявай, че наш Марко може да прореве и ритмично!
  • Да, супер, обаче ще съм откровена!!! Ритъмът се губи... и чувството (заради ритъмът) също... Не се сърди!
  • Така е, Вилдан. "Наш Марко" е басня за големи деца и възрастни.
  • Става и за възрастни!
  • Благодаря, Водолея! Навсякъде се перчи и изявява този наш Марко, а Славеят си е скромен и трудно издържа да вирее там, където процъфтява магарешкият талант. Това е едната страна, а има и много други аспекти за разглеждане и анализиране. По-скоро е басня за големи деца, а някои от коментиращите мислят, че е и за деца, и за възрастни.
    Ти си майстор на детски произведения и много ме радва, че ти е допаднал "Наш Марко"!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...