Когато животът превърне се в есен
и двамата с теб сме все още обичани,
изпей ми ти, тази, нашата песен,
звучала в годините, в радостни дни.
Тогава с ръка ще погаля косите ти,
с очи ще погледна аз твоите очи
и с радост ще слушам отново мечтите ти,
нищо, че вече е есен, нали!
© Анна Станоева Все права защищены