Нашата есен
1K
0
0
Виждаш ли
в сънища
нашата есен,
която обичахме
с тебе безкрайно...
Чуваш ли още
птичата песен -
адажио тихо,
прощално,
виждаш ли още
двете тополи,
подпрели любовно
глави,
остаряващи,
плачещи тайно,
вървиш ли
по онзи път
в листопада,
към спомена,
който скътан
във времето
страда...?
Парят ли
душата ти сълзи,
дошли
със златния дъжд,
на най-красивата -
нашата есен,
която имахме
с тебе веднъж...?
Дейзи Патън
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дейзи Патън Все права защищены
