Sep 15, 2011, 8:13 PM

Нашата есен

Poetry » Love

1K 0 0

Виждаш ли
в сънища
нашата есен,
която обичахме
с тебе безкрайно...
Чуваш ли още
птичата песен -
адажио тихо,
прощално,
виждаш ли още
двете тополи,
подпрели любовно
глави,
остаряващи,
плачещи тайно,
вървиш ли
по онзи път
в листопада,
към спомена,
който скътан
във времето
страда...?
Парят ли
душата ти сълзи,
дошли
със златния дъжд,
на най-красивата -
нашата есен,
която имахме
с тебе веднъж...?

Дейзи Патън

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0