15 sept 2011, 20:13

Нашата есен

1K 0 0

Виждаш ли
в сънища
нашата есен,
която обичахме
с тебе безкрайно...
Чуваш ли още
птичата песен -
адажио тихо,
прощално,
виждаш ли още
двете тополи,
подпрели любовно
глави,
остаряващи,
плачещи тайно,
вървиш ли
по онзи път
в листопада,
към спомена,
който скътан
във времето
страда...?
Парят  ли
душата ти сълзи,
дошли
със златния дъжд,
на най-красивата -
нашата есен,
която имахме
с тебе веднъж...?

Дейзи Патън

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дейзи Патън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....