30 нояб. 2024 г., 09:20

Нашата история

387 0 0

 

Животът идва и животът си отива,

това е толкова нормално да се случи,

като луната, дето някъде изгрява,

и после с приливите на океана и морето се оглежда,

живота не е започнал нито с теб ни с мене,

и доста и след нас ще ражда друго чудо,

и тъй и хората намират пътищата в себе си,

кои са верни, където и да продължават във сърцето.

И аз не трябва днес да обещавам,

ти знаеш толкова добре, че те обичам,

когато нощем лягаш гледайки небето доверчива,

и вкусваш устните ми като за последно.

И тъй и утре не ще е за последно,

живота идва и живота си отива,

достатъчно е да повярваш че в дъжда ни,

ще може да поникне всяко утре жадно чувство,

тръпчивите желания на всяка кротка вечер,

стаените безвремия от гола кожа,

ти знаеш как отвътре всяка жила,

е отпечатала душата ми от жалост и от милост..

От вярата че ние ще се срещнем

във някаква съдба на скрити тайни,

поделяйки последната си риза,

единствено за да се стоплим във съня си

Така ще можеш вечно да ме имаш,

дори и пясъците да измиват същноста ни,

дори когато всичко ще забравим,

живота просто идва в нас за малко ..

И тъй, седни до мен, да помълчим за малко,

и впий от зъбите си във вкуса на тези устни,

а утре, нищо няма да остане, на събуждане

освен онази обич която не умира, никога.

 

( .. https://youtu.be/j0eGK6dUZWc )

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...